Значение на соматичните клетки в млякото

Съдържанието на соматични клетки е един от най-значимите показатели за качеството на млякото. Соматичните клетки са загиващите клетки на цилиндричния, плоскоклетъчния и кубичния млечен епител, левкоцитите и еритроцитите. Соматичните клетки произвеждат ензими, които са устойчиви на пастьоризация и са в състояние да разграждат мазнините и протеините, от които се състои млякото. В резултат на тези процеси млякото може да придобие неприятен вкус или мирис, което се отразява отрицателно на потребителските му свойства и срока на годност. Дори в хладилник такова мляко се разваля много скоро и става негодно за консумация и преработка.

Във вимето има постоянно обновяване на епителните клетки. В резултат на това в млякото винаги има соматични клетки. Четвъртините на вимето със соматични клетки до 100 хил./мл се считат за здрави. Този показател може да варира от 50 до 170 хил./мл. в зависимост от възрастта на кравите, храненето и условията в обора, но средно е около 100 хил./мл.

Съдържание на соматични клетки от 300 до 800 хил. клетки в 1 ml мляко от четвъртинка показва субклиничен мастит. Субклинични случаи се отбелязват, когато около 5-35% от четвъртините на вимето на цялото стадо са заразени с патогенни бактерии. Субклиничният мастит се открива по-трудно, тъй като млякото и вимето изглеждат чисти, докато млякото е с по-висок брой соматични клетки.

Броят на соматичните клетки над един милион/ml показва клиничен мастит. Клиничният мастит се открива сравнително лесно. Симптомите са съсирване и обезцветяване на млякото, млечната жлеза става болезнена, плътна, червена и подута, а в тежки случаи животното има температура и намален апетит.

В допълнение към намаляването на млечната продуктивност на кравите се наблюдава влошаване на качеството на млякото. Патологичните последици от мастита са увреждане на тъканите, промени в секреторната функция. Степента на заболяването оказва значително влияние върху състава на млякото.

При мастит съдържанието на серопротеини се увеличава и делът на казеините намалява, което влошава качеството на млякото като суровина за производство на сирене. Концентрацията на водородни йони в млякото се увеличава (изместване към алкалната страна) и неговата специфична проводимост се увеличава. В млякото намалява съдържанието на сухо вещество, млечна мазнина, казеин, лактоза, калциеви соли, фосфор, калий, магнезий и витамини. Успоредно с това се увеличава съдържанието на водоразтворими протеинови фракции (албумин, глобулин), хлор, натрий и ензими (каталаза, редуктаза, фосфатаза).

Горните фактори влошават технологичните свойства на млякото и нарушават микробиологичните и биохимичните процеси на преработката му.

Такова мляко е лош субстрат за развитието на млечнокисели микроорганизми, използвани в млечната промишленост в закваски. На първо място, маститното мляко губи способността да образува нормална сирищна подсирка, а също и поради бавното развитие на стартерните култури в масата на сиренето, не се постига необходимото ниво на киселинност. Ниската активност на закваската и киселинността на сирената маса, съчетана с висока влажност поради рохкавостта на сиренината, създават предпоставки за развитие на чужди, вредни микроорганизми в сиренето. Поради нарушаване на микробиологичните и биохимичните процеси по време на производството на сирене вкусът, мирисът, цветът и консистенцията се влошават, т.е. от такова мляко е невъзможно да се получи продукт с добро качество.

Най-често при мастит на кравите в млякото се изолират стафилококи и стрептококи. Тези видове бактерии влошават вкуса на продукта и срока му на годност. Сирената, произведени от мляко, заразено с тези микроорганизми, не зреят добре. За да се намалят нивата на бактерии в млечните суровини и продуктите от тях, е необходимо да се поддържат високи хигиенни стандарти във фермата, както и по време на транспортиране и обработка на суровините. Много е важно да се използват съвременни охладителни агрегати, които поддържат температурата на млякото не по-висока от 4°C, тъй като при тези условия повечето бактерии умират или не се развиват.

Високото съдържание на соматични клетки и суроватъчни протеини при мастит намалява топлоустойчивостта на млякото. Това се отразява в технологичния процес на приготвяне и качеството на кондензираното и стерилизираното мляко.

Антибиотиците, използвани за лечение и профилактика на различни заболявания по добитъка, често причиняват алергични реакции при хората. По правило антибиотиците се използват за лечение и профилактика на мастит при млечни и сухостойни крави. И ако при млечните крави антибиотиците се елиминират от организма за 1-4 дни, то при сухостойните крави - за 4-6 седмици. При такива крави лекарствата могат да се екскретират в млякото дори след отелване. По правило лекарствата се използват според инструкциите. Но е невъзможно да не се вземат предвид текущите ситуации във фермите: неправилно етикетиране на крави, грешки във воденето на записи, некоординирани действия на персонала, неспазване на сроковете за доене, трудно предвидимо време за премахване на антибиотиците. Ако се използва неправилно или многократно, рискът от получаване на мляко, съдържащо антибиотици, се увеличава.

Такова мляко намалява качеството на продукта по време на преработката му. В тази връзка мандрите строго контролират наличността им и отказват да приемат такива суровини. Ето защо е необходимо да се използва пълноценна система за строг контрол на счетоводството и отчетността навсякъде във фермите. Лактиращите крави, лекувани с антибиотици, се доят отделно, като полученото от тях мляко не се изпраща за преработка.

В момента се използват различни тестове за определяне на антибиотици в млякото от отделни крави, в резервоари за събиране, танкове за мляко, в резервоари за съхранение и тестване на крайния продукт за съответствие със стандартите. Тестването на ранните етапи значително намалява риска от поява на некачествени продукти в края на преработката на млякото и позволява на фермата да получи статут на надежден производител на суровини.

ОБСК (общият броят на соматичните клетки), измерен в мляко от здраво виме, варира от 10 до 100 хил./ml и зависи от физиологичното състояние на животното, неговото здраве и генетика, условията на хранене и поддържане. ОБСК в млякото се увеличава в първите дни след отелването, преди началото, по време на еструса и когато кравите са болни. Показател на ОБСК от 300 до 800 хиляди в 1 ml мляко показва субклиничен мастит, а над 1 милион / ml показва неговата клинична форма.

При мастит съдържанието на сухо вещество, млечна мазнина, казеин, лактоза, калциеви соли, фосфор, калий, магнезий и витамини в млякото намалява, концентрацията на водоразтворимите фракции на протеини, хлор, натрий, ензими се увеличава и pH се измества към алкалната страна. Тези фактори влошават технологичните свойства на млякото и нарушават микробиологичните и биохимичните процеси на преработката му.

Предотвратяването на мастит е ключът към производството на висококачествено мляко. Всяка парична единица, инвестирана в профилактика, носи от 5 до 10 парични единици спестявания. В същото време успехът зависи пряко от наличието на компетентни специалисти и квалификацията на персонала, който пряко обслужва млечното стадо. Хигиената на служителите е от голямо значение.

Най-ефективен начин за диагностика на субклиничния мастит и теговото своевременно лечение е постоянното замерване на ОБСК в млякото. Неоценим в това отношение е анализаторът на соматични клетки на фирма Милкотестер.